.

Пристигаш вкъщи, вариш си кафе, сядаш в креслото, а наоколо – тишина… и всеки от нас избира какво е това: самота или свобода.

Не бива да се казва, че интровертите не обичат хората. Те просто са много избирателни.

За някои хора думите „Вътрешната красота е по-важна от външната” не са безсмислен набор от думи.

Но болшинството от обвиненията стоварени върху крехките души на интровертите са силно преувеличени.

Ето 10 разпространени мита за интровертите: 

Мит 1 – интровертите са неразговорливи

Това не е така. Просто те не говорят, когато няма какво да кажат. Те не обичат празното бърборене. Ако ги заговорите за нещо, което ги интересува, няма да можете да ги спрете.

Мит 2 – интровертите са стеснителни

Стеснителността няма нищо общо с интроверсията. Интровертите не се страхуват от хората, но за контактуване им е нужна причина. Те не общуват просто заради самото общуване. Ако искате да поговорите с интроверт, просто го заговорете, без да се страхувате, че ще изглежда невежливо.

Мит 3 – интровертите са груби

Интровертите често не виждат причина да се церемонят и да обменят излишни любезности. Те искат всички да са естествени и искрени. За съжаление, това в болшинството случаи е неприемливо, затова на интроверта понякога му струва доста усилия да се приспособи и за него това е изтощително.

Мит 4 – интровертите не обичат хората

Обратно, интровертите много ценят малцината приятели, които имат. Те могат да преброят близките си приятели на пръстите на едната си ръка.

Ако ви е провървяло да сте приятел на интроверт, вие имате верен съюзник за цял живот. Веднага щом сте заслужили уважението му като стойностен човек, той е завинаги с вас.

Мит 5 – интровертите не обичат да излизат сред обществото

Глупости. Те не обичат да бъдат сред обществото твърде дълго. Те много бързо усвояват информацията и затова не им е нужно много дълго време да прекарват в обществото, за да бъдат „в темата”.

Те ще се приберат вкъщи, за да се презаредят и преосмислят получените впечатления. Презареждането със спокойствие за интроверта е жизнено необходимо.

Мит 6 – интровертите предпочитат винаги да бъдат сами

На интровертите им е напълно комфортно насаме със своите мисли. Те много размишляват. Те мечтаят. Те харесват да има проблеми, над които да работят, задачи, които могат да решават.

Но те също могат да се почувстват самотни, ако няма с кого да споделят своите открития. На тях им е нужно искрено, чистосърдечно отношение само С ЕДИН ЧОВЕК в даден момент.

Мит 7 – интровертите са странни

Болшинството интроверти са индивидуалисти. Те не вървят с тълпата. Те предпочитат да бъдат ценени заради необикновения начин на живот.

Те мислят със собствената си глава и затова често хвърлят предизвикателство на това, което се смята за норма. Те не вземат решения, изхождайки единствено от това кое е популярно и модно.

Мит 8 – интровертите са затворени чудаци

Интровертите – това са хора, които преди всичко са съсредоточени върху вътрешния си живот и отделят голямо внимание на своите мисли и емоции. Не защото са неспособни да обръщат внимание на случващото се наоколо, просто техният вътрешен мир е много по-интересен и полезен за тях.

Мит 9 – интровертите не умеят да се веселят и да почиват

Интровертите, като правило, почиват вкъщи или сред природата, а не на шумни обществени места. Те не са любители на силните усещания и на адреналиновата наркомания. Ако наоколо има твърде много разговори и шум, те се затварят.

Мит 10 – интровертите могат да се „поправят” и да станат екстраверти

Светът без интровертите би бил свят без учени, музиканти, художници, поети, кинематографи, лекари, математици, писатели и философи. Интровертите не могат да се „поправят” и заслужават уважение за своя вроден темперамент и ползата, която са принесли на човечеството.

Всъщност, изследването Silverman (1986) показва, че процентът на интроверти сред хората с висок коефициент на интелигентност (IQ) е значително по-голям.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: По-добре си сам, отколкото зле придружен

Откъс от: „The Introvert Advantage: How to Thrive in an Extrovert World“ by Marti Lane
превод: Петя Стоянова
източник: spiralata.net