Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци - ИМАНУЕЛ КАНТ

.

Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.

В брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.

В диспутите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята победа.

Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек.

Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.

Във всяка естествена наука е заключена толкова истина, колкото математика има в нея.

Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.

Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.

Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.

Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. 

Добродетелта е победа на волята над природата.

Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.

Дългът е уважението на правото на другия.

Една от най-несъмнените и чисти радости е отдихът след работа.

Етиката е философията на добрата воля, а не само на доброто действие.

За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за жената – че е грозна.

Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.

Идеята не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката.

Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.

Имай мъжеството да се ползваш от собствения си ум. Това е ръководно правило за просвещението.

Искреността е съществена част от характера. Тя е една от главните цели на възпитанието.

Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон.

Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде ценност на живота на другите.

Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.

Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.

Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.

Колкото повече навици, толкова по-малко свобода.

Красотата в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.

Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.

Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.

Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си.

Не върви постоянно да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене.

Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото – съкрушава.

Ние не можем да си представим невежеството си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.

Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.

Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.

Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.

Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.

Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.

Няма никаква стойност животът на хора, отдадени само на наслади, без разум и без нравственост.

Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.

Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.

От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш.

Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.

Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се уединява.

Предметите, с които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай има опасност у тях да се развие склонност към умуване, мода, тщестлавие.

Прекрасното – това е символ на моралното добро.

Прекрасното е нещо такова, което принадлежи изключително на вкуса.

Природата е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.

Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.

Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението. 

Просвещението е излизане на човека от поддържаното от самия него детство.

Свободата на перото е единственият закрилник на народните права.

Уважението е данък, който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.

Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?

Уважението се отдава винаги на личността, никога на нещата.

Умението да се задават разумни въпроси е важно и необходимо качество на ума и проницателността.

Упорството сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.

Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват, защото властва страстта, а управлява умът.

Характерът е способност да се действа съгласно принципите.

Хитростта е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.

Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.

Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.

Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона.

Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.

Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си.

Щастието е идеал не на разума, а на въображението.

Имануел Кант (1724 – 1804) е последният влиятелен философ на модерна Европа от класическата редица по теория на знанието по време на Просвещението, която започва с Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм.

Той е сред най-влиятелните мислители в историята на западната философия.

Неговата мисъл оказва силно влияние също и върху формирането и развитието на най-новите философски направления и традиции – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия.