.

Има множество причини, поради които стоите безучастно, когато знаете, че се случва нещо ужасно и нередно, но не правите нищо (включително и онова, което знаете, че трябва да направите), за да се намесите.

Главната причина е нихилизмът. На пръв поглед не става ясно какво общо има нихилизмът с гордостта (и още по-малко какво общо имат те с греховете чрез бездействие). Но е безспорен факт какво е гледната точка на нихилизма: всичко е безсмислено или дори всичко е зло.

Това е осъждане, окончателна присъда и по мое мнение грях от гордост.

Мисля, че ясното съзнание за собственото ни невежество е това, което ни приковава в пълно смирение и ни възпира да поемем ужасния риск да опорочим структурата на съществуването.

Друга причина за греха чрез бездействие е идеята, че е разбираемо и човешко да избирате лесния път. Това значи да живеете така, че да минавате между капките и отговорността за важните неща никога да не пада върху вашите плещи.

Може би смятате, че това е напълно естествено: „Защо да си давам труд и да се бутам между шамарите, щом не липсват желаещи за това; щом някои хора сами се натискат или не са достатъчно ловки, за да се изплъзнат, когато отговорността се опита да ги хване натясно?”.

Но истината е, че всеки човек трябва на свой ред да се възползва от облагите на социалното взаимодействие и да поема отговорността за неговото обезпечаване.

Ако този урок не се усвои до тригодишна възраст, детето е неспособно да се сприятелява и за това има основателни причини.

То не знае как да играе една игра с безкрайно много продължения, каквато е приятелството (а също и отношението към другите, което ни превръща в добри ръководители, колеги и подчинени в една работна среда).

Направете опит да подходите критично към хипотезата, че е приемливо и дори благоразумно да се измъкнете, без да си платите сметката. Това е нихилистичната присъда върху съществуването, само че формулирана по друг начин: „Няма значение дали ще избера лесния път”.

Фразата „няма значение” се отнася до Битието, което е осъдено и заклеймено. Продължението „дали ще избера лесния път” означава сами да се обречете на проклятие.

Ако поемате своя дял от трудните задачи, ви очакват само позитиви: ще спечелите доверието на другите, ще натрупате доверие в себе си и ще се научите да се справяте с трудностите.

И обратното, когато се измъквате, се оказвате в ситуацията на детето, чиито родители правят всичко вместо него и по този начин го лишават от способността да калява характера си в житейските трудности и предизвикателства.

Съждението „Няма значение дали ще избера лесния път” е вярно само когато не съдържа личния елемент на говорещия, принуден да реагира на истинско предизвикателство.

Но това не е всичко. Онези, които бягат от съдбата си, като отстъпват, вместо да направят крачка напред, лишават останалите от предимствата, които биха ги споходили, ако първите бяха избрали не да тръгнат по лесния път, а да се опитат да осъществят потенциала си.

Има още един, последен грях чрез бездействие, а причината за него е липсата на вяра в себе си – и може би в човека изобщо – заради фундаменталната уязвимост на човешката природа.

В книга Битие има една сцена, в която Адам и Ева се пробуждат, очите им се отварят и те осъзнават своята уязвимост и голота – които са неделима част от самосъзнанието. В този момент те постигат познание за доброто и злото.

Тези две достижения съвпадат по време, защото е невъзможно да нараните някой друг, ако не знаете какво може да нарани вас.

Ала вие няма как да знаете, че можете да бъдете наранени, докато не развиете самосъзнание; докато не разберете, че можете да изпитате разкъсваща болка; докато не проумеете, че можете да умрете; докато не осъзнаете ограниченията на своето съществуване.

Научавайки всичко това, вие сте наясно със собствената си голота и можете да използвате познанието за тази уязвимост, за да причинявате зло на другите. Тогава вече познавате доброто и злото и сте способни както на едното, така и на другото.

По-късно, когато му е потърсена сметка за поведението – за това, че е опитал забранения плод, – Адам хвърля вината върху Ева за болезненото самосъзнание, което е придобил, и върху Бог за това, че е създал нея: „Жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото и аз ядох” (Битие 3:12).

Отказът на първия мъж да поеме отговорност за действията си е тясно свързан с негодуванието (за това, че е придобил самосъзнание), с лъжата (защото съзнава, че е направил свободен избор, независимо от поведението на съпругата си) и с арогантността (понеже дръзва да обвини Бог и сътворената от него жена).

Адам избира лесния изход – както правите и вие, когато си казвате: „Няма смисъл да споря с жена си. Няма смисъл да се противопоставям на тираничния си началник. Не е нужно да живея според това, което смятам за истина. По-лесно е да избягвам отговорностите”.

Този избор се дължи отчасти на леност и малодушие, но от друга страна, е породен от чувството на дълбоко съмнение в собствените сили. Подобно на Адам, вие съзнавате голотата си. Съвършено наясто сте с недостатъците и уязвимите си страни и по тази причина губите вяра в себе си.

Това е разбираемо, но напълно безполезно и в края на краищата непростимо.