.
Жената, тази тиха, изящна музика, която отеква в сърцето на мъжа, е не просто спътник или любима; тя е светлина, носеща смисъл, и същевременно въпрос, който поражда в него желание да разбере, да проумее, да се издигне.
Защото, както в утринния мрак на зимата, когато първите слънчеви лъчи докосват замръзналите земи и ги пробуждат, така и жената с едно докосване на своята мисъл, с една единствена дума, може да съживи, да възкреси нещо спящо в душата на мъжа. Тя му показва не само какво може да бъде светът, но и какъв той самият може да бъде в този свят. Тя е проблясъкът, който го кара да открие себе си; тя е искрата, която запалва неговия дух и го тласка към разцвета на неговата същност.
Жената, в своята нежност и безмълвна сила, е като безкрайно огледало, в което мъжът съзира своите качества и своите слабости. Поглеждайки я, той вижда себе си по начин, по който не се е виждал никога преди. В нея той открива своето дете – този изгубен, плахащ се и все още търсещ отговори мъж, който е толкова далеч от външния си образ. Защото тя, чрез своето мълчаливо приемане и подкрепа, му позволява да бъде такъв, какъвто е, без претенции и без заблуди. В съзнанието на жената мъжът се събужда като зрял, като разбиращ, като способен.
Нейното присъствие е магия – почти незабележима, но неустоима. Всяка нейна дума е сякаш предназначена да разкрие пред него истината за живота. Тя му показва, че светът не е само битки и победи, че животът не е само борба за надмощие или завладяване на територии. Напротив, в нейните очи светът е загадка, изпълнена със страст и тишина, с бури и спокойствие, с нежност и сила. Тя му разкрива, че същинският триумф е в това да разбереш и да приемеш себе си, да откриеш дълбочината на сърцето си, да почувстваш уязвимостта и любовта в нейните многолики форми.
Жената прави мъжа съзнателен, като му показва собственото му отражение в нейните очи. Там той вижда себе си не като образ на сила, а като същество, което е част от нещо много по-голямо. Тя го води към осъзнаването, че животът е единен танц между душите, че мъжът и жената не са отделни светове, а преплитащи се енергии, които се нуждаят една от друга, за да бъдат цели. В нейното присъствие той усеща своята уязвимост, но и силата си, защото тя го обгръща и ободрява, тя му дава пространство да разцъфти като растение, което най-после намира своята светлина.
Тя, чрез своята мъдрост и непоколебимост, го води към пълнота и яснота. Жената е като цвете, което не само краси света с красотата си, но и изпълва въздуха с аромата на своята истина – нежна, но и твърда, мека, но и силна. Мъжът не може да устои на тази тиха власт; той не осъзнава напълно как тя го променя, как го води към осъзнаване, но той знае, че в нейната прегръдка намира себе си.
Тя е като извор, който напоява душата му, като дъжд, който разцъфва земята в нова зеленина, като звезда, която проблясва в тъмнината и му показва, че има път напред. И докато той я гледа, разбира, че истинското съзнание идва не от това, което човек прави или има, а от това, което човек усеща и споделя. Жената го учи да се вслушва – в своята душа, в нейния шепот, в онези най-дълбоки въпроси, които живеят в мълчание.
В крайна сметка, тя му подарява пътя към осъзнатостта, а той го приема като дар. Защото само чрез нейната същност, той се превръща не в завоевател на света, а в господар на своята собствена душа. И в този миг, той разбира, че тя е не само неговото вдъхновение, но и неговото пробуждане.
автор: Виктор Роган
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Обичащият много жени познава жените, обичащият една познава любовта