.

Речта „В защита на интелигенцията” Албер Камю изнася пред студентите от Сорбоната на 15 март 1945 година.

Бих искал сега да говоря за онова, което винаги е било против приятелството: лъжата и омразата.

Най-доброто, което можем да сторим, е да се освободим от тези две злини. Защото доста време им служихме.

Фашизмът се дължи до голяма степен на тях. А можеше да бъде по-различно!

От години омразата владееше всички. В продължение на четири зими и лета бяхме под нейната власт. Хора като мен и вас, които сутрин галеха главите на децата си в метрото, вечер можеха да се превърнат в жестоки палачи. Служеха на омразата и лъжата.

Четири години хора бяха измъчвани и убивани. Градовете и селата се обезлюдиха. Четири години всеки французин с първото си за деня кафе чрез утринния вестник поемаше поредната си порция от страх и омраза.

И всичко това се утаяваше в душите ни.

Някои вестници ежедневно ни подтикват към омраза и насилие. Не бива да допускаме критиката да се превръща в клевета. Нашият опонент може би има право и трябва да се съобразим с неговите аргументи, дори с най-незначителните.

Какво означава всичко това? Че трябва да защитим интелигенцията. Убеден съм, че проблемът е в това.

Преди няколко години, когато националсоциалистите заграбиха властта, Гьоринг възкликна: „Когато ми заговорят за интелигенцията, се хващам за кобура!”.

Тази философия се разпростря и отвъд границите на Германия. През този период в цяла Европа интелигенцията беше в немилост.

Разбира се, вина за това имаха и самите интелектуалци. Навсякъде триумфираха разни недоносени „философии”. После дойде войната, а след нея – катарзисът…

И днес на интелигенцията се гледа с лошо око, което означава, че врагът още не е победен.

Опиташ ли се да говориш искрено, без предубеждения и без предварителни постулати, ще те обвинят в хитрост – няма да те разберат и приемат.

Като всички, и аз познавам недостатъците на интелектуалците и зная, че в определени ситуации те биха могли да се превърнат в опасни животни, а също и в предатели.

Но аз сега си мисля за онези мои събратя, които честно и смело – в продължение на четири години – отстояваха своите права, своето истинско място в обществото. Те направиха твърде много жертви, затова заслужават уважението на всички.

Да, ако тази интелигенция случайно изчезне, сигурно ще настъпи нощта на диктатурата. Нека да я защитим и да я уважаваме. И това ще бъде цената на нашето приятелство.

Защото приятелството е привилегия на своббодните люде, защото няма свобода без уважение и приятелство.

Не съм от онези, които са призвани да проповядват. Ако имах това право, бих препоръчал само едно: да се обичате. И да не отстъпвате от своите принципи.

Да не се поддавате на лъжата, коварството и насилието. Когато една нация е свободна, тя е честна и силна.

Тогава хората могат да открият истинските неща в живота и да се почувстват най-сетне щастливи.