.
Несъзнаваното не представлява отпадък от духовния живот, а е самият архематериал, от който само една минимална част се добира до осветената повърхност на съзнанието.
Но основната част, която не стига до видимо проявление, така нареченото несъзнавано, в никакъв случай не е мъртво или нединамично.
В действителност то въздейства също така активно и живо върху нашите мисли и чувства, да, дори може би представлява най-подвижната жива част от нашето психично съществуване.
Затова който не включва несъзнаваното желание при всички решения, той се заблуждава, защото по този начин извън сметките му остава най-същественият двигател на нашите вътрешни напрежения; както ударната сила на един айсберг не бива да се оценява по отцепилата се от него част, която се показва над водната повърхност (същинската мощ остава скрита под водата), така и дълбоко се заблуждава този, който смята, че само нашите светли като деня мисли, че нашите познати съзнати енергии определят чувствата и действията ни.
Целият ни живот не се носи свободно из сферата на рационалното, а се намира под постоянния натиск на несъзнаваното; във всеки момент от очевидно забравеното минало се понася вълна навътре в нашия оживен ден.
Горният ни свят не принадлежи в онези славни размери, както смятаме ние, на будната воля и на планиращия разум, а от онези тъмни облаци проблясват светкавици на същинските явления, от дълбините на онзи свят на нагоните идват силните земни тласъци, които размърдват съдбата ни.
Там долу, свити един до друг, обитават категориите време и пространство, които в съзнаваната сфера са отделени чрез стъклени граници; желанията от едно изгубено детство, за които си мислим, че отдавна сме погребали, се надигат алчно и понякога нахлуват нажежени и гладни в днешния ни ден; ужас и страх, отдавна забравени в будността ни, изведнъж непредвидено отпращат писъците си по проводите на нервите, страсти и копнежи не само от нашето собствено минало, но и на отдавна загинали родове и варварски предци сплитат корените си в нашето същество.
От дълбините излиза същността на делата ни, внезапно просветление за това, което сме държали в тайна от самите себе си, свръхсилата, издигаща се над нашата сила.
Неподозирано от нас, там в здрача живее онова прастаро „аз”, за което нашето цивилизовано „аз” нищо не знае или не иска да знае; но изведнъж то се надига и пробива тънките пластове на културата и инстинктите му, първични и необуздани, се вливат опасно в кръвта ни, тъй като праволята на несъзнаваното е те да излязат на светло, да станат осъзнати и да разтоварят напрежението си, превръщайки го в дела: „Тъй като съм тук, аз също трябва да действам”.
Във всяка секунда, при всяка дума, която изговаряме, при всяко действие, което извършваме, трябва да потискаме несъзнаваните вълнения или много повече да ги изтикваме назад; постоянно нашето етично или цивилизационно чувство се съпротивлява срещу варварските желания за ceксyална наслада на инстинктите.
И така целият ни духовен живот изглежда като непрекъсната и патетична, никога неприключваща битка между съзнаваната и несъзнаваната воля, между отговорното действие и безотговорността на нагоните ни.
Но и видимо несъзнаваното при всяко от своите проявления, дори и когато те остават за нас неразбрани, има определен смисъл; този смисъл на несъзнаваните подтици да стане разпознаваем за всеки индивид.
Чак когато можем да осветлим подземните области на човека, ще знаем какъв е неговият свят на чувствата: чак когато слезем до подземието на душата му, бихме могли да установим същинската причина за неговите смущения и нарушения в системата.
Едва когато първите контури на несъзнаваното започнат ясно да се очертават, все по-безпогрешно се открива нова гледка към великата, изпълнена със смисъл структура на нашия духовен свят.
„Зигмунд Фройд. Изцеление чрез духа“, автор: Стефан Цвайг