.

Хайнрих Хайне (1797-1856) е може би най-сложното явление на немския литературен небосклон, най-обичаният и най-мразеният поет на XIX век. 

Сред полуискрената-полутеатрална „мирова скръб“, която вее от стиховете му, звучи лекият и прост напев на народната песен, често пречупван от неочаквана иронична поанта.

Хайне е роден в Дюселдорф в семейството на обеднял търговец-евреин. В годините на националсоциализма Хайне е забранен в Германия, всички негови паметници са разрушени, а едно от най-великите му произведения „Лорелай“ е обявена за творба на безименен автор.

Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест.

Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофaшиcтkи надписи.

Пенчо Славейков още в 1911 г. изрича за него: „Тоя поет, тъй омразен на мнозина, е създал неща, които ще живеят и дотогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен дори.“

Тъга сърцето ми потиска
и спомням времената прежни:
светът бе хубав и животът
течеше всявга безметежно.

Тъй опако е всичко днеска —
какво тегло, какви неволи!
Умрял е Господ във небето,
а дяволът е мъртъв долу.

Всегда навъсени, студени
и кисели са всички хора;
да нямаше любов, в живота
не бихме имали опора.

В тъмните времена народите най-добре са ги ръководили с помощта на религията: в пълна тъмнината слепият е по-добър водач – той умее да различава пътя и пътеките по-добре от зрящия.

Всеки може да бъде добродетелен, когато е сам; за порока винаги са необходими двама.

Всеки човек е един свят, който се ражда и си отива заедно с него, под всяка надгробна плоча лежи всемирна история.

Грубата памет на народите съхранява само имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството забравя името на кроткия градинар, които го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче здраво пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.

Днес няма атеисти – до такава степен не е останало уважение към Господа Бога, че никой не си прави труда дори да го отрича.

Днес вече не строят готически катедрали. В старо време хората са имали убеждения, а ние, съвременниците имаме мнения; само че мнението не е достатъчно, за да се издигне готически храм.

Да не си подчинен на никакъв закон, значи да бъдеш лишен от най-спасителната защита, защото законите имат за задължение да ни защитават не само от другите, но и от нас самите.

Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.

Колкото по-голям е човекът, толкова по-лесно попадат в него стрелите на насмешките. Джуджетата по-трудно се уцелват.

Колкото по-грандиозен е порокът, толкова по-малко възмущение предизвиква.

Лесно е да прощаваш на врагове, когато нямаш достатъчно ум, за да им навредиш; лесно е да бъдеш целмъдрен, ако носът ти е пъпчив.

Там, където горят книги, накрая горят хора.

Женската омраза е всъщност любов, но сменила своето направление.

Не бих казал, че жените нямат характер — те просто всеки ден имат различен характер.

Незаетият с работа човек никога не може да се наслади на пълно щастие; върху лицето на безделника винаги ще намерите отпечатък на недоволство и апатия.

Съвършенството на света е винаги адекватно на съвършенството на съзерцаващия го дух. Добрият намира на земята рай за себе си, лошият още тука усеща своя ад.

Не се борете за човешките права на народа, а за божествените права на човека!

Нравствеността е разумът на сърцето.

Слугите, нямащи си господар, не стават по-свободни хора – лакейството им е в душите.

Хората, които по никакъв начин не са забележителни, имат правото да проповядват скромност.

Смехът е заразителен, също както и прозявката.