.

Томас Карлайл (1795 – 1881) е шотландски писател и философ. Роден е в обикновено селско семейство.

Родителите му го насочват към духовна кариера. На 14 години постъпва в Единбургския университет.

Нежелаейки свещеническо поприще, след завършване на университета става учител по математика в провинцията, но скоро се завръща в Единбург.

Изхранвайки се от случайни литературни поръчки, известно време се занимава усилено с право, готвейки се в същото време за адвокат, но и това намерение захвърля набързо, увличайки се сериозно от немска литература.

Произведенията на Карлайл са проникнати от стремежа да се обясни прогреса на човечеството с живота на отделната издигната личност герой, да положи в основата на цивилизацията изключително нравственият дълг.

Политическата му програма се ограничава до проповядване на труда, нравственото чувство и вярата.

На трудностите могат да издържат стотици хора, а на благополучието само единици.

Всяка корона на славата е в същото време венец от тръни.

Мълчанието е дълбоко като Вечността; разговорите са плитки, като Времето.

Героизмът е на първо място способността за действие.

Този, който не е направил нищо, не знае нищо.

Ако искате да попречите на човек да прави нещо, накарайте го да говори по тази тема: колкото повече хора говорят, толкова по-малко имат склонност да правят.

Който не умее да мълчи, докато не настане време да говори и действа, той не е истински човек.

Ако човек не прави всичко, което е по силите му, то той не изпълнява своят дълг.

Човекът се проявява в своите действия, а не в мислите си, колкото и благородни да са тези мисли.

Насмешката е езикът на дявола.

Битката, която никога не завършва, е битката на вярата срещу неверието.

Всяка реформа, освен моралната е безполезна.

Ако се съмнявате дали да целунете хубаво момиче, винаги вземайте решение в нейна полза.

Човек не може да бъде непоправимо лош, ако се смее поне веднъж от душа.

Един обикновен човек, който е щастлив в брака, е много по-щастлив от гений, който живее сам.

Всеки човек под шапката си има свой театър, където се разгръщат драми, често по-сложни от тези, които са в театрите.

Станете честен човек и тогава можете да сте сигурни, че е останал един мошеник по-малко в света.

Имам голямата амбиция да умра от изтощение, а не от скука.

Човек без цел е като кораб без рул.

Човек с ясна цел ще се движи дори по най-трудния път. Човек без никаква цел няма да напредне и по най-гладкия път.

Историята е квинтесенция от сплетни.

Никой не знае какво ще прави тълпата, още повече – самата тя.

Не вярвам в колективната мъдрост на невежите индивиди.

За повечето хора истината означава достоверност, нещо, което може да се измери с броя гласове, получени в нейна полза.

Новата гледна точка винаги е в малцинство.

Когато почувстваме гняв в спора, ние вече не спорим за истината, а за себе си.

Обичащото сърце е началото на всички знания.

Любовта винаги е началото на знанието, тъй като огънят е от светлина.

Господ благославя добрите хора, защото тези хора благославят цялото човечество.

Богатството на човека е в нещата, които обича и благославя и заради които го обичат и благославят.

Материята сама по себе си, външният материален свят е или нищо, или продукт на човешкото въображение.

Музиката със своята мелодия ни довежда до самия ръб на вечността и ни дава възможност да разберем нейното величие в рамките на няколко минути.

Цялата вселена е само огромен символ на Бог.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Дори нещастието да обичаш, може да е щастие – ЕРИХ ФРИД