.
Благовещение е.
Говорим за Бог. Говорим за вяра.
Но сме ги напъхали във възмалките коруби на черепните си кутии и употребяваме тези свещени думи, без да ги разбираме със сърцето си.
И ги разпъваме всеки божи ден. По няколко пъти.
Благовещение е.
Пожелаваме си благи вести, но повечето благи вести, които очакваме и на които се надяваме, са горчивите сълзи на някого, когото невежо сме нарочили за враг.
„Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват…“ пише в Библията, но това са само думи на книга за нас. Библейска и неразбрана теория на доброто.
Война е. Омразата е нейната религия. И ние сме ѝ фанатично предани.
Благовещение е.
Отправяме молитви за благи думи. Отиваме в храма, палим свещ, излизаме и започваме да псуваме. Своите и чуждите. Себе си, Бог и света. И отново започваме да мразим. Своите и чуждите. Себе си, Бог и света.
Благовещение е. Празник на майката и на майчинството. Но е Война.
И тя ни превръща в духовни талибани и емоционални джуджета. С всичките ни прочетени книги, благи вести и благи думи.
Война е и майките носят черно. И чуждият траур ни радва, да ни прости Бог.
Дорогие товорищи, диър френдс и обикновени българи, ние сме лицемери.
Не е лошо да си го кажем. На Благовещение. По-блага дума от Истината едва ли има.
Но въпреки това, обичайте (се).
Друг път за спасение, освен Любовта, няма. Няма и да има.
