ПРАЗНОСКИТАЩИ ПРАЗНОГЛАВЦИ
Върви празноглавецът с празна глава.
Празноглавец е.
Види се,
Боже!
Крачките си брои.
И върви ли, върви.
В главата му се въртят измислени думи.
Всяка дума е черешка на торта дори,
попила душевната му отрова.
Всяка дума е гвоздеят на програма от думички зли,
коронният номер на демон жесток,
накичил се с царска корона.
От всите антени изскачат зли духове.
Под обувките му светът се люлее.
В душата му се сражават всичките страхове.
Там фучат ветровете от думи.
За него това е светът,
светът на душевните му окови,
светът,
в който да сте безволевите,
преданите слуги,
които да скланят глави,
и превити на две,
да дават гърба си
на сто господарски тояги.
Още един празноглавец върви ли,
върви.
И неговата фантазия е развинтена.
И тя лети ли,
лети
към страшната си преизподня.
Пророк на Злото
казват, че бил.
Вещаел края на всички вселени.
Целият свят в главата му се върти ли,
върти,
до пълната загуба на ума,
взел със себе си и сърцето.
Не е ясно обаче
целият свят ли е луд,
или празноглавецът,
Боже?
Аз ги виждам
да си предават един на друг лудостта.
Те са в безпаметна симбиоза.
И се моля на Бога
празноглавецът да не вземе превес,
че тогаз жална ни майка.
Че тогаз всичко ще забръмчи,
зафучи,
затрещи,
ще избухне…
ще полети…
и ще се пръсне в небитието.
Това ще е сетният взрив.
След него идва мъртвилото,
Боже!
Абсолютното нищо,
в което няма лъчи.
То блести с чернотата на черната нощ,
да не чува дявола,
Боже!
Третият празноглавец съм аз.
Вървя… и летя…
Вървя… и летя…
в търсене на съвършенство –
невъзможното
и затова кристално чистото съвършенство.
Вървя със усмивка,
отправена към всемира,
и с поглед озарен от слънцето лъчисто.
Вървя от света на звездите омаян
и моя свят търся в тази омая.
Пред мен искри небесното светило,
окъпано в пурпура на зарите,
зарите,
които с очи на художник
самото светило рисува.
Опиянен от света на чистия разум,
от лазура с малко облаче птица,
почукваща по небесните двери
в търсене на божествената идея,
аз не виждам хилядите сломени съдби,
разврата пошъл на душата,
душата в ада си затворена,
осъдена от себе си на сто години ад,
за да може дълго да се наслаждава
на мъката си адска,
и невинни да наказва с нея;
аз не виждам дяволския танц
върху перверзната житейска сцена;
аз не виждам как слагат Бог за мезе
и пиейки вино,
се кръстят;
аз не виждам калния им душевен порой,
в който искат красотата и смисъла да удавят!
Аз ли не виждам?!
Кой ви го казва?!
Един измислен от мене човечец.
Отдавна съм ги познал.
И за тях може да съм опасен.
Те се боят от такъв празноглавец.
Защото той е способен да ги разкрие,
в истинския им лик да ги види
и от душа да възкликне:
„Боже, прости им,
те не знаят,
че има истински смисъл и разум!”
Дори и на жертвена клада да ме изправят
и оттам с поглед да им прощавам,
те ще си мислят,
че ги виждам в огнената геена,
без да знаят,
че са в своя ад на земята.
А той има само едничка идея –
как да бъде и техния ад на небето.