.

Имам теория, според която истината никога не се споделя през работно време.

Истински литературен бунтовник, наред с Хемингуей и Буковски, Хънтър С. Томпсън бива връхлетян от световната слава с написването на романите „Страх и омраза в Лас Вегас“ и „Ангелите на ада“.

Груб, невъздържан, смахнат, луд. Както и да наречете Хънтър С. Томпсън, за едно не можем да си кривим душата – той ни разказва истините в истинските истории.

Той е от онези хора, които се появяват, за да разбият на пух и прах ненужните рамки, показвайки пръст на общоприетото.

Животът не бива да бъде пътуване до гроба с намерението да пристигнем безопасно в хубаво и добре запазено тяло. 

Да се даде съвет на човек, който пита какво да прави с живота си, предполага нещо близко до егоманията. Да си позволиш да насочиш някого към правилната и основна цел – да посочиш с треперещ пръст правилната посока – е нещо, което само глупак може да предприеме.

Всеки съвет може само да бъде плод на човека, който го дава. Това, което е вярно за един може да бъде катастрофа за друг. Не виждам живота през твоите очи, нито пък ти през моите. Ако се опитвам да ти дам специфичен съвет, до голяма степен би било сякаш слепият води друг сляп.

Отговорът – и в някакъв смисъл, трагедията на живота – е в това, че се опитваме да разберем целта, а не човека. Имаме нужда от успех, а не от човечност…

Човек трябва да избира път, който да позволи на способностите му да служат с максимална ефективност за задоволяването на желанията му. Правейки това, той изпълнавя нужда (давайки си идентичност като действа по определен модел, заради определена цел), той избягва възпирането на потенциала си (като избира път, който не поставя граници в развитието му) и избягва ужаса на това да види целта си увяхваща или губеща своя чар, докато се приближава до нея.

Да позволиш на друг да определи целите ти означава да се откажеш от един от най-смислените аспекти на живота – безусловния акт на воля, който прави човека самобитен.

Не е необходимо да приемаш изборите предадени ти от живота, какъвто го познаваш. Има повече от това – никой не трябва да прави нещо, което не иска да прави до края на живота си. Но отново, ако това е нещото, което в крайна сметка се оказва, че правиш, непременно убеди себе си, че трябва да го правиш. Ще имаш голяма компания.

Свободата е нещо, което умира, ако не се използва.

Ако започнеш да полудяваш, по-добре да изкарваш пари от това или ще бъдеш вкаран в лудница.

Няма да намерите разумни хора по върховете на високите планини.

Онзи, който учи сам себе си, има глупак за учител.

Сeкc без любов е нещо толкова кухо и нелепо, колкото любов без сeкc.

Безсмислените действия стават все повече и повече нормата на днешния ден, но на кой му пука?

Единствената свобода, за която не можем да претендираме днес, е свободата от идиотизъм. Останалото не е важно.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: