.
Важно е да разберем, че тялото ни е продукт на нашите мисли.
Медицинската наука започва да разбира до каква степен естеството на мислите и емоциите определя физическото ни състояние и функциите на тялото ни.
В медицината е известен ефектът на плацебото.
Както знаем, плацебото не оказва никакво въздействие върху организма, то е захарно хапче или нещо такова. Но вие казвате на пациента, че това е много ефективно лекарство. И става така, че то наистина действа! Може дори да бъде по-ефективно от истинското лекарство, което е необходимо за случая.
Така открили, че човешкият ум е най-важният фактор в лечението. Понякога повече, отколкото самото лекарство.
Ако някой е болен и има възможност да избира дали да изследва какво създава това състояние в ума му или да използва лекарства, ако състоянието е толкова остро, че може да доведе до смърт, тогава, разбира се, е най-разумно да се вземе лекарство, докато се изследва ума.
Не трябва да отричаме медицината – всяка форма на лечение си има своето място.
Съществува само един поток на изобилие и благополучие и това е поток на чиста положителна енергия. И Вселената, и всичко, което познаваме, е изпълнено само с това изобилие.
Нашият свят е основан на доброто и благополучието. Доброто изобилства и преобладава.
И когато позволите на този поток да протича в цялата си пълнота, се чувствате прекрасно.
А когато го възпирате, не се чувствате добре.
Има само един поток – на доброто, на благополучието, който вие допускате или не. А вашите чудесни емоции ви казват какво правите – дали допускате или отблъсквате това взаимодействие.
Знаете за хора със смъртоносни болести. Помислете за думата dis-ease (болест). На английски тя буквално означава „безпокойство” или „неудобство”.
Съществуват хиляди различни диагнози и болести. Те са поради нарушена връзка. Резултат са от едно нещо – Стресът.
Ако подавате достатъчно стрес на веригата, достатъчно стрес за цялата система, едно от нейните звена се къса.
Физиологията ни създава болестите, за да ни спре, да ни предупреди, че сме в дисбаланс, че не обичаме, че не сме благодарни.
Затова сигналите на тялото не са нещо ужасно.
Често хората питат дали, ако се появи болест в тялото им или някакъв дискомфорт, чрез силата на правилното мислене ще могат да ги победят?
Отговорът е твърдо „ДА“!
Болестите не могат да живеят в тяло, което е в здравословно емоционално състояние.
Тялото ви изхвърля милиони клетки всяка секунда, но и създава също така милиони нови клетки. Всеки ден части от тялото ви буквално се подменят с нови.
При някои по-бързо, при други – по-бавно, но след няколко години имаме чисто ново физическо тяло.
Ако имате някаква болест и се фокусирате върху нея, ако говорите на хората за нея, вие създавате още болни клетки.
Представете си как живеете в съвършено здраво тяло. Позволете на лекаря да се грижи за болестта.
Виждате ли разликата между това, да имате артритни болки и да се чувствате уплашени, и това да имате артритни болки и да чувствате надежда?
Разликата между надеждата и страха, е разликата между оздравяването и болестта.
Щастливите мисли водят до щастлива биохимия и до щастливо, здраво тяло.
Негативните мисли, стресът, оказват лошо влияние върху тялото и мозъка, защото точно мислите и емоциите ни непрекъснато реорганизират, пресъздават тялото ни.
Премахнете физиологическия стрес и тялото ще направи това, за което е създадено. Ще се излекува!
Виждал съм как бъбреци регенерират, как рак се стопява, зрението се подобрява и се възвръща. Винаги съм казвал, че неизлечимото отвън е излечимо отвътре. Можете да промените живота си и да се излекувате.
Моята история започна на 10 март 1981. Тя промени изцяло живота ми. Никога няма да забравя този ден.
Самолетът ми катастрофира. Бях в болницата напълно парализирана. Гръбначния ми стълб бе счупен, първият и вторият ми прешлени бяха счупени, рефлексът ми за гълтане не действаше, не можех да преглъщам, дори да пия, диафрагмата ми беше съсипана, не можех да дишам. Единствено можех да мигам.
Лекарите казаха, че цял живот ще бъда така. Цял живот щях само да мигам.
Така ме виждаха те, но нямаше значение какво мислеха. Важното беше какво мисля АЗ: „До Коледа ще изляза оттук сама!”
Видях се като нормален човек, който излиза от болницата. Единственото, което трябваше да правя в болницата, бе да работя в ума си, а щом умът ти е на място, можеш да възстановиш нещата такива, каквито са били.
Бях закачена за респиратор и казаха, че никога няма да мога да дишам самостоятелно, защото диафрагмата ми беше разрушена. Но едно малко гласче ми казваше: „Дишай дълбоко, дишай дълбоко.”
И накрая успях без респиратор. Лекарите не можеха да си го обяснят. Не си позволявах да допускам в ума си нищо, което да ме отклони от главната ми цел. Амбицията ми беше за Коледа да изляза от болницата. Това беше целта ми.
След осем месеца излязох от болницата – сама, на моите два крака. Те казаха, че е невъзможно. Това е ден, който никога няма да забравя.
из „Тайната“