.

Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш сам.

Даде бог на човека лице, обърнато към небето.

Ако си здравомислещ, не мечтай, че тази, която веднага се хвърля в обятията ти ще ти бъде вярна.

Все забравеното търсим, отреченото все желаем.

Всяка земя е родна за смелия.

Вярвайте на опитния.

Дали дава или отказва, жената винаги е доволна, че я молят.

Докато дишам, се надявам.

Докато си щастлив, ще имаш много приятели.

Дори от тихо море се бои крушенецът.

Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода.

И сълзите донасят наслада.

Колкото човек е по-велик, толкова повече смирява гнева си.

Краят показва делата.

Крехък дар е красотата.

Малко е нужно за податлив нрав.

На врага също му е позволено да се учи.

На обещания всеки може да бъде богат.

Не желаем това, което познаваме.

Нощта прави красива всяка жена на света.

Няма път, непроходим за доблестта.

Опашката си паунът разперва, когато го хвалят.

Отдихът храни тялото и дава храна на духа, а прекаленият труд вреди на тяло и дух.

Пази постигнатото!

По средата най-сигурно ще се движиш.

Позволено е и от врага да се поучиш.

С нашите радости почват и нашите мъки.

Самата болка сладкодумен ме направи.

Талантът не се увеличава от аплодисментите.

Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал.

Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.

Овидий е известен най-вече с три големи сбирки еротична поезия – „Героини“, „Любовни елегии“ и „Любовно изкуство“. Други негови известни произведения са митологичната хекзаметрична поема „Метаморфози“, поемата „Фасти“ и стихосбирките „Тъги“ и „Писма от Понта“. 

Смятан за майстор на елегичния дистих, Овидий по традиция се смята за един от тримата канонични поети на латинската литература, наред с Вергилий и Хораций, а Квинтилиан го определя като последният каноничен латински любовен елегист.

Той е първият значим поет, чиято кариера започва при управлението на Октавиан Август. Поезията на Овидий е популярна и често имитирана през Късната Античност е Средновековието, оказва силно влияние върху европейското изкуство и литература и остава един от основните източници за класическата митология.