.

В сянката на литературните гиганти – сестрите Шарлот и Емили, Ан Бронте често е пренебрегвана. Но нейният талант е не по-малък, а историята ѝ – не по-малко завладяваща.

Родена през 1817 г. в Haworth, Англия, Ан е най-малката от шестте деца в семейството на пастор. Детството ѝ е белязано от бедност, болести и ранна смърт на членове на семейството. Тези трагедии оказват влияние върху нейната личност и творчество, пропивайки ги с меланхолия и чувствителност.

Въпреки трудностите, Ан Бронте проявява жажда за знания и творчество. Заедно със сестрите си тя пише истории и стихотворения, създавайки собствен въображаем свят, наречен „Гондал“.

През 1847 г., под псевдонима Актън Бел, Ан Бронте публикува своя роман – „Агнес Грей“. Историята разказва за живота на гувернантка, чийто емоционален свят е изпълнен с копнежи за любов и щастие. Романът е посрещнат с хвалебствени рецензии, но не постига голям комерсиален успех.

През 1849 г., само месеци след смъртта на сестрите си, Ан Бронте умира от туберкулоза, едва на 29 години. Нейният ранен край е трагичен, но не и безславен. „Агнес Грей“ е преоткрит през 20-ти век и е признат за класика на английската литература.

Вторият роман на Ан Бронте „Тайнствената непозната“, издаден през 1848 г., е едно от най-смелите произведения от средата на 19 век, посветено на темата на брака.

„Тайнствената непозната“ е определян като изключително амбициозно произведение, като част от мненията на днешните критици сочи, че това е може би най-силният роман подписан с името Бронте.

Това което отличава най-малката сестра от двете по-големи, е че нейните творби спадат към жанра на реализма, докато творчеството на Шарлот и Емили се класифицира към романтизма.

Ан Бронте е не само талантлива писателка, но и жена с необикновена сила на духа. Въпреки липсата на образование и ограничените възможности, тя успява да създаде произведение, което докосва сърцата на читателите и до днес.

Жената е способна на велики дела, стига да й се даде шанс.

Когато дама проси извинение, да ѝ се сърдиш е просто невъзможно.

Прекомерната суета, подобно на пиянството, ожесточава сърцето, замъглява ума и притъпява чувствата.

В човешкото сърце светлината на надеждата е вечна.

Щастието е мимолетно, но болката може да трае вечно.

В самота е лесно да се поддадеш на тъга.

Господ ни съди по нашите мисли и дела, а не по това, какво казват другите за нас.

Много болезнено е да се съмняваме в искреността на тези, които обичаме.

За мъката няма по-добро средство от работата.

Онзи, който не се осмелява да докосне бодила, не трябва да копнее за розата.

Мразя да говоря, където няма размяна на идеи или чувства, и никакво добро не е дадено или получено.

Красотата е това качество, което, след парите, е по принцип най-привлекателно за най- лошия вид мъже; и следователно, е вероятно да навлече големи неприятности на притежателя.

Обичам тихия час на нощта, заради блажени сънища, които тогава може да възникнат, разкривайки пред омаяния ми поглед това, което не може да благослови моите будни очи.

Не се страхувай да бъдеш себе си. Светът се нуждае от твоето уникално същество.

Най-важното е да намериш смисъл в живота си.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Любов по-страшна от страха, по-жива от живота – ЕМИЛИ БРОНТЕ