.

Тур Хейердал нееднократно е доказал, че за волята и мечтите няма невъзможни неща, а делата му са вдъхновили стотици други да поемат по неговите стъпки, посвещавайки живота си на природата и разбирателството между хората.

Прочува се с експедицията със сала „Кон-Тики“ през 1947 г., когато пропътува около 8000 км за 101 дни от Южна Америка до островите Туамоту. Остава в историята с лодките, които построява, и с вниманието, което обръща на културния обмен.

Тур Хейердал прави изследвания върху древното мореплаване, като насочва вниманието си към древните тръстикови лодки, направени от папирус. Тези лодки са били смятани за неспособни на преминаване през Атлантическия океан, тъй като се смятало, че тръстиковите лодки ще се напълнят с вода след по-малко от две седмици във вода.

Хейердал обаче смята, че съвременната наука подценява древните плавателни съдове и се опитва да им докаже своето предположение нагледно. През 1969 купува 12 тона папирус и заедно с експерти построява плавателен съд по древен стил. Резултатът е 15-метрова лодка, която е спусната в древното финикийско пристанище Сафи в Мароко.

В духа на сътрудничеството, Хейердал тръгва под флага на ООН заедно със седем души от седем държави. Папирусовата лодка „Ра“ изминава 5000 км за 56 дена, докато не е изоставена поради бурите и недостатъците в конструкцията. Само една седмица оставала до пристигането в Барбадос.

Десет месеца по-късно Хейердал повтаря експеримента, но този път с 12-метровата „Ра II“. С тази лодка той прекосява най-широката част (6100 км) на Атлантика за 57 дена – от Сафи до Барбадос. Теорията, че средиземноморските плавателни съдове, построени преди Колумб, не биха могли да прекосят Атлантика, е разбита.

Хейердал доказва също така, че древните египтяни биха могли да общуват с Южна и Северна Америка.

В последвалите години Хейердал води много други експедиции, включително по р. Тигър (1977). Лодката му се казва „Тигрис“ и с нея той трябва да покаже, че цивилизацията от индуската долина в Индия би могла да е имала търговски/миграционни връзки с Месопотамия.

„Тигрис“ е изгорена от Хейердал в Джибути на 3 април 1978 в знак на протест срещу войните около Червено море и Африканския рог. 

През 1993 пристига на Канарските острови, където разкопава няколко хълма и намира пирамиди, построени от гуанчите – древен народ, избит от испанците през 15 век.

През 2001 води археологическа експедиция в Русия, за да докаже хипотезата, че прадедите на съвременните норвежци са пристигнали от бреговете на Азовско море.

След като разбира, че страда от рак на мозъка, Хейердал се отказва от медицинска помощ и се прибира в дома си в село Кола Микари в околностите на италианския град Андора, провинция Савона на регион Лигурия.

Там той умира по време на сън на 18 април 2002 на 87-годишна възраст.

За да не се напрягаме, ние използваме двигатели за велосипеди, лодки, косачки, електрически самобръсначки и четки за зъби. Работим извънредно, за да плащаме всички тези предмети, след това тичаме при доктора, понеже сме се преработили, преяли и натрупали стрес.

Прогресът е способността на човек да усложнява простото.

Има прогрес тогава, когато вековен дъб е отсечен, за да се направи място за пътен знак.

Човек е роб на малък механизъм, който отмерва времето и твърди: време е да направиш това и това, побързай, не се бави!

Телевизорите, реактивните самолети, космонавтите ни помагат да свием нашата планета до такава малка сферичка, че скоро народът няма да има място да се обърне. Земното кълбо на нашите предци отдавна го няма. Някога светът е изглеждал безпределен, а днес можем да го облетим за девет минути.

Човек може да спечели всички битки с природата, освен последната. Ако спечели и нея, той ще погине.

Историята на човечеството може да се представи в изопачен вид само защото по-ранните хора не са могли достатъчно внимателно да съхраняват документите си.

Да се научиш да пишеш е лесно, да изобретиш писменост – много трудно.

Учените се крият зад термини, за да скрият от хората, че не знаят отговора.

Не е героично да следваш заповеди. Героизъм е, когато хората заради собствената си воля и сила, са готови да жертват живота си за една идея.

В един кръг от милионери рядко можеш да видиш щастлив човек.

Граници? Никога не съм ги виждал, но съм чувал, че съществуват в умовете на мнозинството хора.

Хората трябва да живеят свободни, неусещайки границите.

Когато лежиш с някого под звездите и знаеш, че заедно ще се отправите към дъното на океана или ще доплавате до далечни брегове, ти става по-лесно да проявиш толерантност към гледната точка на другия, отколкото когато седите от двете страни на границата, забили поглед във вестника или телевизора и поглъщайки внимателно подбрани фрази.

Не вярвам, че войната е решение, на който и да е конфликт.

Омразата е за тези, които изпитват чувство за вина.

Ние всички сме в една лодка.

Всяка една минута бъдещето се превръща в минало.