.
Представете си една жена, която твърди, че всичко в живота ѝ е наред. Каквото и да става, тя избягва конфликтите, усмихва се и винаги откликва, когато някой я помоли за нещо. Това е нейната зона на комфорт – убежището, където се крие.
Тя не протестира срещу статуквото, не изразява мнение и не се оплаква, когато среща несправедливо отношение. Опитва се да остане невидима, като риба в центъра на рибен пасаж. Но едно скрито безпокойство гложди сърцето ѝ. Тя страда, защото животът е страдание. Чувства се самотна, изоставена, нереализирана.
Но именно покорството и склонността ѝ към самоунищожение лишават живота ѝ от смисъл. Превърнала се е в най-обикновен роб – в инструмент, който другите могат да използват. Тя не получава нещата, които иска и от които се нуждае, защото за тази цел ще трябва да изрази мнение.
Ето защо в живота ѝ няма нищо ценно, което да компенсира житейските ѝ неволи и да ги направи по-поносими. И това я изпълва с разочарование.
Когато компанията, за която работите, е в криза и започнат съкращения, първи ще си тръгнат хората, които създават неприятности. Но веднага след тях ще бъдат пожертвани „невидимите“.
Този, който се крие, е безжизнен. Жизнеността означава да допринасяш по един уникален за теб начин. Осмелявай се да бъдеш опасен! Осмелявай се да бъдеш честен!
И най-вече: осмелявай се да изразяваш себе си, да заявяваш открито (или поне да признаеш пред себе си) какво е важно за теб и би изпълнило живота ти със смисъл!
От какво имаш нужда? Как искаш другите да разговарят с теб? Какво искаш да получаваш от тях? С какво се примиряваш или се преструваш, че харесваш, просто по задължение или от чувство за дълг? Обърни се към твоето недоволство. Макар и патологична, тази емоция може да ти разкрие много.
Недоволството винаги означава едно от следните две неща: негодуващият човек е или незрял (при това положение той трябва просто да млъкне, да спре да се оплаква и да се вземе в ръце), или е подложен на тиранично отношение (в такъв случай негов морален дълг е да проговори и да каже истината).
Защо ли? Защото с мълчанието си ще навреди много повече. В даден момент, разбира се, е много по-лесно да замълчи и да избегне конфликта. Но в перспектива последиците ще бъдат гибелни. Когато имаш какво да кажеш, мълчанието е лъжа – а лъжата е това, което подхранва тиранията.
Кога трябва да се опълчиш на потисника въпреки опасността? Когато започнеш да храниш тайни фантазии за отмъщение; когато животът ти е съсипан и сърцето ти се изпълни с желание за унищожение и разруха.
Ние сме достатъчно жилави, за да преодолеем всичко – земетресения, наводнения, бедност и рак. Но пред човешкото зло, което добавя ново измерение към нещастието по света, ние сме безсилни. Съзнателната човешка злоба може да пречупи духа, който дори трагедията не е успяла да разклати.
Преднамереното зло, което ние хората си причиняваме, може да прекърши дори най-силните…
из „12 правила за живота“, Джордан Питърсън