.

Карло Чипола е италиански икономист, сред водещите стопански историци от своето поколение. Известен е с хумористични есета на икономически и други теми.

Най-популярното произведение на Чипола е сборникът с есета Allegro ma non troppo („Щастлив, но не твърде много“, като в музиката – „Бързо, но не твърде бързо“).

Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“, написано през 1976 г., разглежда противоречивата материя на глупостта.

На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.

Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).

ПЪРВИ ЗАКОН: Човек винаги недооценява количеството идиоти, които го заобикалят

Звучи като завоалирана баналност и снобизъм, но животът потвърждава, че е истина.

Колкото и добре да преценявате хората, постоянно ще се сблъсквате със следните ситуации:

– Човек, който винаги изглежда умен и рационален, се оказва невероятен идиот;

– Глупаците винаги изникват на най-неочакваното място и в най-неподходящото време, за да провалят вашите планове.

ВТОРИ ЗАКОН: Вероятността човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Дългогодишен опит и наблюдения ме убедиха, че хората не са еднакви – едни са глупави, други не. И това е природно заложено, не е обусловено от културни фактори.

Човек е глупак, така, както е риж или има нулева кръвна група. Такъв са ражда, по волята на Провидението, ако щете.

Образованието няма нищо общо с вероятността за наличие на определено количество глупаци в обществото.

Това потвърдиха многочислените ми експерименти в университети с доброволци, разделени в пет групи: студенти, офис служители, обслужващ персонал, сътрудници в администрацията и преподаватели.

Когато анализирах групата на нискоквалифицираните, броят на глупаците в нея се оказа по-висок от очакванията ми (което доказва ПЪРВИЯТ ЗАКОН ЗА ГЛУПОСТТА).

Отдадох го на социални фактори: бедност, сегрегация, необразованост. Но, нагоре по социалната стълбица, установих същото съотношение сред „белите якички” и студентите.

Още по-впечатляващо бе да видя това число и в професорските среди – независимо дали тествах теорията си в малък провинциален колеж или голям и престижен университет.

Бях толкова поразен, че реших да подложа на експеримент и социалния елит на света – Нобеловите лауреати.  Резултатите потвърдиха суперсилите на природата: същото количество лауреати се оказаха глупаци.

Идеята, която изразява Вторият закон е сложна за възприемане, но многочислени експерименти потвърждават желязната й правота.

Феминистките поддържат Втория закон, доколкото той защитава позицията, че глупачките сред жените не са повече от глупаците сред мъжете.

Изводите от него са плашещи: независимо дали ще се озовете във висшето общество, или ще решите да прекарате няколко години от живота си сред аборигенско племе, винаги ще ви се налага да се сблъсквате с такова количество идиоти, което винаги ще надхвърля вашите очаквания.

ТРЕТИ ЗАКОН: Глупакът – това  е човек, чиито действия водят до щети и загуби за друг човек или дори група от хора, като при това не носят полза за самия него и дори често се обръщат срещу самия него

Третият закон предполага, че всички хора се делят на 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г).

Ако Питър предприеме действие, което го ощетява, но в същото време носи полза на Джон, то Питър е категория П.

Ако Питър върши нещо, което облагодетелства и него, и Джон, той е умник – У. 

Ако действията на Питър му носят полза, но Джон страда от тях, то Питър, съвсем ясно, е бандит.

В последната категория Питър е глупак, когато попадне в отрицателната зона, под осите на всички останали три.

Не е трудно да си представим мащаба на пораженията, които са в състояние да нанесат глупаците, попадайки в управленски органи и облечени в политически и социални пълномощия.

Струва си обаче да уточним отделно какво именно прави глупака опасен.

Глупавите хора са опасни на първо място, защото разумните трудно могат да допуснат и да схванат логиката на неразумното поведение.

Умният човек е способен да разбере логиката на бандита, тъй като тя е рационална – той винаги иска да получи повече блага, но не е достатъчно умен да ги спечели. В този смисъл бандитът е предсказуем, можеш да си изградиш защита срещу него.

Да се прогнозират действията на глупака обаче е невъзможно. Той вреди без причини, без цел, без план, на най-неочакваното място, в най-неподходящото време.

Умният човек не притежава способността да предусети кога идиотът ще нанесе своя удар. Затова и атаката на глупака обикновено е изненадваща.

И дори, когато стане очевидна е трудно да се защитиш, тъй като тя няма рационална структура. Това е случаят, за който Шилер казва:

Пред глупостта и боговете са безсилни.

ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН: Не-глупаците винаги подецняват разрушителния потенциал на глупаците

В частност не-глупаците постоянно забравят, че да си имаш работа с глупаци по всяко време, на всяко място и при всякакви обстоятелства означава да направиш грешка, която ще ти струва скъпо в бъдеще.

Простаците от категория П (припомнете си Третия закон) обикновено не са способни да разпознаят опасността от глупаците, което не е странно.

Странното е, че по същия начин глупците биват подценявани и от умниците, и от бандитите.

В присъствието на глупака те се отпускат, падат им защитните механизми, докато се наслаждават на интелектуалното си превъзходство вместо спешно да се мобилизират и да сведат до минимум вредите, които глупакът във всеки един момент може да нанесе.

Разпространен стереотип е, че глупакът вреди само на себе си. Не. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци.

Никога не се съюзявайте с глупаци, въобразявайки си, че можете да ги изпозвате за собствена изгода. Ако постъпвате така, очевидно е, че не разбирате природата на глупостта. Така сами предоставяте на глупака поле да се развихри и да сътвори непоправими поразии.

ПЕТИ ЗАКОН: Глупакът е най-опасният тип личност

Следствие: Глупакът е по-опасен от бандита

Резултатът от действието на бандита е преминаване на благата от един към друг. На обществото, като цяло, от това не му става нито по-топло, нито по-студено.

Ако в него преобладават бандити, то тихо си загнива, но нищо катастрофално не произтича. И всяка система би се свеждала до трансфер на богатсвото към тези, които предприемат действия в тази посока.

Ако хипотетично допуснем, че в едно общество всички са бандити, то системата би се наслаждавала на стабилност. Това лесно се онагледява с всяка страна, в която властта е корумпирана, а гражданите й постоянно заобикалят закона.

Когато на сцената обаче излязат глупаците, картината изцяло се променя. Те нанасят щети без да извличат ползи. Благата биват унищожавани, обществото обеднява.

Историята доказва, че във всеки един период – независимо дали хилядолетия назад, или сега, дадена страна прогресира тогава, когато във власта има достатъчно умни хора, които удържат активните глупаци и не им позволяват да разрушат това, което умниците са създали или произвели.

В регресиращите страни, глупаците са също толкова на брой, колкото и в прогресиращите, но във върхушката се наблюдава ръст на дела на глупавите бандити, а сред останалото население – на наивните простаци.

Такава промяна на съотношението неизбежно ускорява деструктивните последствия от действията на глупаците и цялата страна отива по дяволите.