.
Стивън Крейн (1871-1900) е роден в Ню Джързи. От шестнадесетгодишната си възраст се занимава с журналистика като репортер и очеркист.
Кореспондент е в Куба по време на въстанията в 1895 и 1896 г. Очевидец е на Гръцко-турската (1897) и Испано-американската (1898) война.
Крейн е автор на романи, разкази и стихове. В прозата му се открояват три главни теми: животът в бордеите, трагедията на войната и нещастното детство.
Стиховете на Стивън Крейн са събрани в два тома: „Черните конници“ и „Войната е милостива“. Това са съвсем кратки философски миниатюри, написани в ироничен тон и в свободен стих, който и днес има своите подражатели.
Стивън Крейн умира на 29 години от туберкулоза в един немски санаториум.
НА НЕБЕТО
На небето
няколко стръкчета трева
застанаха пред Бога.
„Какви са вашите дела?“
Тогава всички те, освен едно, най-малкото
започнаха усърдно да разказват
за своите заслуги.
А малкото стоеше по-назад
и се срамуваше.
Видя го Бог и каза:
„А ти какво си сторило?“
Отвърна стръкчето: „О, Господи,
аз имам лоша памет,
дори да съм извършило и нещо хубаво,
не помня вече.“
Тогава в целия си блясък
Бог стана от престола си и каза:
„От тебе няма по-добра, тревице малка.“
СЪРЦЕТО
В пустинята
видях човек, гол, озверял,
който клечеше на земята,
държеше сърцето си в ръце
и го ядеше.
Аз казах:
– Хубаво ли е приятелю?
– Горчиво е, горчиво! – отвърна той –
Но ми харесва,
защото е горчиво,
и защото то е моето сърце!
МИСЛИ КАТО МЕН
„Мисли като мен – каза ми той,
ако не – ти си зъл и покварен;
ти си жаба.“
След като дълго мислих,
аз казах: „Реших да бъда жаба.“
ПЪТНИКЪТ
Пътникът
видя пътеката към истината
и остана поразен.
Тя бе обрасла с гъсти бурени.
„Ха – каза той, –
виждам, че тук отдавна
човек не е минавал.“
По-късно той откри, че всеки бурен
е всъщност остър нож.
„Е – рече той накрая, –
и други пътища ще се намерят.“
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
Вижте още: На европейския революционер, претърпял поражение – УОЛТ УИТМАН