.

Габриел Лауб е човек, който превръща иронията в инструмент на истината. Роден през 1928 г. в Полша, в еврейско семейство, той преживява ужаса на войната и бяга със семейството си в Съветския съюз. След войната се установява в Прага, където завършва журналистика и започва да пише – първо на чешки, после и на немски.

През 1968 г., след събитията на Пражката пролет, емигрира в Западна Германия. Там става известен със своя остър ум и чувство за хумор – публикува афоризми, есета и сатирични текстове, които разобличават лицемерието на властта, социалните абсурди и човешката глупост.

Лауб е от онези автори, които казват много с малко думи. В неговите кратки изречения има хаплива мъдрост – като например: „Животът ни е по-труден от този на предците ни, защото трябва да си купим толкова много неща, за да го улесним.“

До края на живота си, който завършва през 1998 г. в Хамбург, той остава верен на духа на свободата и на силата на словото. Лауб вярва, че хуморът е не просто забавление, а начин да оцелееш и да кажеш истината, когато всички мълчат.

Най-отявлените поддържници на робството не са робовладелците, а привилегированите роби.

Свободният човек е този, който в най-малка степен осъзнава своята несвобода.

Обществото е изобретило три способа да се държат хората в робство: насилие, пари и свобода.

Колкото по-малко можем да решаваме своята съдба, толкова по-леко решаваме чуждата.

Малките деца имат много общо с интелектуалците. Техният шум е досаден, тяхното мълчание е подозрително.

Ставаш възрастен, когато разбереш, че хората около тебе са страхливи, отвратителни и посредствени субекти – същите такива като тебе.

Ценностите са абстрактни,но цените са конкретни.

Порядъчният човек взема рушвет само в един-единствен случай – когато му се предостави случай.

Утопист: щастливец, който не доживява до изпълнението на своите мечти.

Героите са нужни в минути на опасност, в останалото време героите са опасни.

Геният е човек с талант и с усърдието на човек, който няма талант.

Цялата власт произтича от народа. И никога не се връща към него.

Археолозите изкопават от земята историята, която са закопали политиците.

От време на време човечеството се отклонява от логическата линия на своето развитие. Затова то още съществува.

Човек непрестанно се променя. Човечеството остава едно и също.

Силата на милионите е в нулите.

Жените са по-красиви, отколкото изглеждат.

Цитатите са по-добри от аргументите. Цитатът може да спечели дискусия, без да обиди противника.

Бъдещето на литературата е в афоризмите. Те не могат да се екранизират.

Афоризмът е ценен и заради това, че съдържа наполовина истина. А това е необичайно висок процент.

Никога не прибягвай към насилие, освен в случай, че си по-силен.

Мирът е, когато стрелят някъде на друго място.

Най-леко от всички пишат тези автори, които имат малък запас от думи.

Известен писател е този, на когото публикуват и слабите работи; знаменит – онзи, когото го хвалят за тях.

Догма – това е опит да се създаде пръчка с един край.

Този, който знае една-единствена истина, е принуден често да лъже.

Скромен може да бъде всеки човек, който има достатъчно високо мнение за себе си.

Най-сигурен е пътят, който води до никъде.

Електронните мозъци ще грешат доста по-точно.

Компютърът има това предимство пред мозъка, че него поне го ползват.

Ние колективно взехме решение да мислим индивидуално.

Разумният човек не може да вярва в разума.

Бъдещето е времето, когато ще ни бъде известно всичко минало. До тогава, докато миналото е известно само частично, ние живеем в настоящето.

На всеки един мъж в живота са му необходими три жени: майка, жена и поне още една, която да го счита за мъж.

Мъжът търпи съпружеството заради любовта си към жената. Жената търпи мъжа, заради любовта си към съпружеството.

Този, който се жèни заради пари, поне има разумен довод.

Институцията на брака ще съществуа още дълго, стига в крайна сметка да се откаже от вмешателството си в ceксуалния живот.

Няма по-лошо от това да се влюбиш без ответна взаимност в собствената си жена.

Истината винаги побеждава. Защото това, което победи, винаги е истина.

Фантасти – това са хора които не им достига фантазия, за да разберат реалноста.

Абсурд наричаме това, което е невъзможно, но въпреки всичко се случва; а това, което е възможно, но не се случва, ние го наричам типичност.

Колкото по-евтин е парфюмът, толкова по-силна е миризмата.

Цивилизация е, когато ескимосите получават топли жилища и трябва да работят, за да си купях хладилник.

Нашите потомци няма в какво да ни упрекнат. Вярно е, че им оставяме един ужасен свят, но също така и средствата за неговото унищожаване.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: